Интервю на Посланика на Русия в България А.А.Макаров за вестник «24 часа» (март 2018 г.) - Новини

Ваше Превъзходителство, британският външен министър Борис Джонсън твърди, че е изключително вероятно руският президент Владимир Путин лично да е наредил атаката с нервнопаралитично вещество срещу бившия руски шпионин Сергей Скрипал и неговата дъщеря Юлия. Как ще коментирате думите му?

Според мен тези заявления имат откровено агресивен, провокативен и непрофесионален характер. Ще ви припомня, че инцидентът в Солсбъри стана на 4 март, а вече на 6 март Борис Джонсън говореше в британския парламент така, като че ли разследването вече бе приключило и вината на Русия не се подлага на съмнение. Не е бил предприет ни най-малкият опит да се разгледа внимателно случилото се, нито едно доказателство на нашата вина така и не са ни представили. Цялата възникнала антируска истерия се основава върху въпросното «highly likely» - много вероятно. За какво още може да се говори?

Бихте ли разказали кой всъщност е шпионинът Сергей Скрипал, каква е неговата работа и история, че предизвиква такъв сериозен конфликт?

Вижте какво, на мен ми се струва абсолютно неважно, кой е самият Скрипал или с какво се е занимавала дъщеря му Юлия. Не за това става думата. Нашите западни колеги просто ги използваха, за да раздухат поредния русофобски скандал. Но ги използваха толкова непрофесионално и ненадарено, че дори самите британци в социалните си мрежи пишат: «Извинете ни, руснаците».

Кой според вас може да стои зад покушението срещу Скрипал? Има ли някакъв интерес Русия от ликвидирането му?

Според мен, всеки разумен човек ще ви каже, че Русия нямаше никакъв интерес да ликвидира Скрипал, особено сега. Помислете си сами - в навечерието на президентските избори, в навечерието на Световното по футбол на нас ни трябват ли такива проблеми? Западните ни партньори, между другото, имат предостатъчно мотиви. Хем да бъде дискредитиран президентът преди изборите, хем да се развали Мондиалът - разговорите по въпроса се водят отдавна. Освен това Лондон се оказа в много тежка ситуация на преговорите за излизане от ЕС, популярността на правителството на консерваторите пада стремително. Те не успяват да получат от Брюксел каквото обещаха на избирателите си - вече всички го разбират. А лансирането на тезата за «врага» винаги помага да се консолидира обществото, този похват е познат отдавна в политиката. И накрая това е едно егоистично желание да се окажеш «в центъра на събитията» - светът става все по-многополюсен, Британия отдавна не е единствена държава, която управлява световните процеси, така че тя си избра русофобския терен, за да покаже, че «е все още от значение».

Британската премиерка Тереза Мей поиска обяснения от руския президент Владимир Путин защо произведено в Русия нервнопаралитично вещество е било използвано срещу бившия руски шпионин. Защо Кремъл не отговори на британските власти?

Вижте, нашата страна не говори с никого на езика на ултиматумите и няма да позволи такова отношения спрямо себе си. Какво означава че Тереза Мей поиска обяснения от президента Владимир Путин? Не сме получавали никаква информация за обстоятелствата по делото по официалните канали и ще реагираме спрямо бясни обвинения, както и спрямо «туитър дипломацията» по съответния начин.

Русия е суверенна държава и действа по отношение на другите страните преди всичко като изхожда от нормите на международно право, а не от нечии необосновани и - да го кажем откровено - налудничави изисквания.

Международното право предоставя широк спектър от възможностите този въпрос да се реши с помощта на преговорите, а не ултиматумите. Първо, и Русия, и Британия подписаха Конвенцията за забрана на химическите оръжия. Точка 2 от член 9 на Конвенцията предвижда обръщение за получаване на пояснения и предоставяне на отговор на държавата, изпратила запитванието, колкото може по-бързо, но не по-късно от 10 дни след обръщението. Конвенцията разполага и с други инструменти - може да се направи обръщение в Изпълнителния съвет за услугите на посредник, може да се създаде експертна група за проучване на случая и дори да се свика извънредна сесия. Ние обаче така и не сме видяли нито запитване, на което бяхме готови да отговорим от самото начало, нито никакви други конструктивни стъпки. Повече от това - представителят на Британия заяви, че страната му «няма намерение да прави това».

Второ, британците биха могли да се възползват от възможностите на Конвенцията на Съвета на Европа от 1959 година за взаимна помощ по наказателни дела - но те отново предпочетоха да се ограничат с голословни обвинения. А на заседанието на Съвета за сигурност на ООН, което по настояване на Русия бе отворено, британските ни партньори блокираха руския проект на резолюцията, в който призовахме всички заинтересовани страни да провеждат консултации и да сътрудничат в разследването на създалата се ситуация. Възниква въпросът - може би, британците просто нямат доказателства? Може би, се страхуват от истинския професионален разговор по тази тема и не им трябва истината?

За какво «доверие» към британските източници може да се говори, ако още съвсем неотдавна широката британска общественост вече е повярвала на «честна дума» на тогавашния министър-председател Т.Блеър, въвлякъл страната си в иракската авантюра? Самият Блеър, между другото, впоследствие се разкая в това, че «подведе» своите сънародници. Дори поднесе извинения на семействата на загиналите в Ирак, но дали от това им олекна? По-късно стана ясно, че самия него са го изложили съюзниците от САЩ. Подробности за това може да бъдат прочетени, например, в текста на словото на Постоянния представител на Русия в ООН по време на заседанието на Съвета за сигурност за инцидента в Солсбъри.

Наблюдаваме с голямо съжаление, как и някои други «цивилизовани» държави се пресъединяват към англосаксонската психоза. Това, което западните страни въртят около фабрикуваното от тях «дело на Скрипали», противоречи не само на нормите на международното право и на общоприетата практика на междудържавни отношения, но и просто на здравия смисъл. Ние разбира се фиксираме всичко това и, когато му дойде времето, виновните неизбежно ще носят отговорност.

Вил Мирзаянов - руският химик, създал веществото новичок, с което беше отровен бившият руски шпионин, твърди, че само Русия може да стои зад покушението. Според него «новичок» е бил изобретен и произведен само в Русия. Никой друг не знал за него и не притежава това химическо вещество. Има ли в Русия лаборатории за «новичок» и откъде някой би могъл да се сдобие с него?

Преди да говорим за това, кой и откъде е могъл да вземе използваното вещество, бих искал да обърна вниманието ви на един дейтал – сещали ли сте, че за да кажеш със сигурност, че това е бил тъкмо «новичок», в което британските власти не изразяват съмнения, трябва поне да притежаваш образци на това вещество? Това означава, че Великобритания има въпросната формула и може да го произвежда. Така че цитираните от вас думи на господин Мирзаянов е абсолютна лъжа.

Нещо повече, в съответствие със КЗХО през 2017 г., три години преди установения срок, Русия напълно унищожи своите запаси на химическото оръжие и не води нови разработки в тази сфера. Този факт беше потвърден от упълномощената международна структура – Организация за забрана на химическите оръжия. Апропо, САЩ своя химически потенциал досега не са унищожили и продължават да работят за неговото засилване, както и редица други страни, включително Великобритания, Швеция и Чехия. И отгоре на всичко, когато СССР се разпадна, много съветски специалисти в този отрасъл заедно с документи са били откарани на Запад, където са продължили своите проучвания. Лаборатории, останали на територията на бившите съветски републики – в страните на Балтия, в Узбекистан – са били ликвидирани с помощта на щатски специалисти. Така че кой, какво и къде уж видял, а тъй повече е позаимствувал – можем само да гадаем. Изводите правете сами.

Намесиха се и други западни сили - САЩ, Франция, Германия, които обявиха, че Русия ги заплашва. Те посочват, че случаят със Скрипал е явно нарушение на Конвенцията за забрана на химическите оръжия и международното право. Докъде може да ескалира този конфликт?

Това, колко бързо и лесно  нашите западни партньори се подредиха в една линия «под командването» на Великобритания и започнаха да повтарят след с нея голословни обвинения срещу Русия, казва за преднамерения и добре планиран характер на всичко, което сега наблюдаваме. Апропо, ние обърнахме внимание на това, че и вашата министърка на външните работи Екатерина Захариева в своя Туитър, без да се потопява в дълбочината на въпроса, веднага написа, че и «България стои до своя съюзник Обединеното кралство».

Както вече казах, ние призоваваме към стриктно спазване на Конвенцията за забрана на химическите оръжия и щателно разследване на всички инциденти с тяхно прилагане. И за разлика от нашите западни колеги сме готови да потвърдим позицията си не само с думи, но и с дело. А що се отнася до по-нататъшната ескалация, това е въпрос не към нас, а към авторите на тази русофобска и открито пропагандаторска история, колко далеч те са готови да стигнат в своите опити на «сдържането» на Русия.

Редица руски политици осъдиха мерките, които взе Великобритания срещу Русия с изгонването на 23-ма дипломати и прекъсването на контактите на високо равнище. Какво развитие може да очакваме?

Разбира се, Русия няма да остави такива недружествени действия без отговор. В събота, на 17 март, на Посланика на Обединеното кралство беше предадена нота, където се казва, че въз основа на принципа на взаимност, закрепен във Виенската конвенция за дипломатическите сношения, руската страна също експулсира в срок до една седмица 23 сътрудника на Посолството на Великобритания в Москва. Повече от това, вземайки предвид различен брой на нашите и британските консулски учреждения в страните ни, Русия оттегля съгласието си за откритие и фунциониране на Генералното консулство на Великобритания в Санкт Петербург. Прекратява се дейността на Британския Съвет в Русия във връзка с все още неуредения му статут.

Ние запазваме за себе си право и за други ответни мерки, в случай продолжение на недружествени действия в адрес на Русия. Заедно с това, разбира се, бихме искали Великобритания най-накрая да заеме конструктивна позиция и от празни думи да премине към урегулиране на ситуацията въз основа на международното право. От своя страна ние сме готови за това.