сегодня
•
Заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската Федерация Дмитрий Медведев Украинизация на лебервурст
Заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската Федерация Дмитрий Медведев:
Украинизация на лебервурст
Като предвижда неизбежното си поражение, украинският президент Зеленски намери удобен изход от задънената улица: няма страна - няма проблем. Действията и изявленията му доказват, че сега той е готов да постави почти всичко на олтара на политическите си амбиции. Хората, градовете, икономиката - основното нещо, което все още остава в неговата държава. Това, което Русия се стреми със всички сили да запази, като унищожава с високоточни удари национализма, милитаризма и яростната вражда към всички, „които не скачат“ („москали“ – бел.ред.).
Условията на Зеленски за примирие са категорични до идиотизъм и по принцип неизпълними. Той изисква Донбас и Крим да бъдат отново украински, сякаш не познава волята на жителите им. Да се изтеглят всички войски от Донбас, оставяйки на украинската армия пълно пространство за репресии срещу народа. Тогава, може би, ще се споразумеят за нещо.
Ултиматумите звучат красиво само на хартия. Те обикновено се поставят от позицията на силата, а не от очевидната слабост. В момента на победа, а не на поражение. Трезво, не под психотропни лекарства.
Винаги, обаче, има тези, на които тази глупава, очевидно обречена реторика на един петел може да е изгодна. Подкрепи го германският колега на Зеленски – канцлерът на Германия Олаф Шолц, същият „обиден вурст“ (според думите на посланика на същата Украйна в Германия, който старателно замърсява главите на гражданите на приемащата държава). Притежателят на гордата титла на вурст заяви, че Германия няма да приеме „диктувания от Русия мирен договор“ и изрази солидарност с Украйна в това.
Защо Украйна на Шолц? Отговорът не е далеч. Полско-пруският съюз, който се бори да надуе ситуацията около Украйна и да тласне лудия Зеленски към все по-катастрофални изявления и действия, е много печеливш, ако Украйна като държава да не е на картата. А да има изоставени фабрики, полета, мини, стратегическо пространство и човешки ресурси. Спомням си, че някой е разсъждавал в края на 30-те години на миналия век на същия език и със същия жар. Известно е как приключи случаят.
Един от най-опитните политици в света, бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър в речта си в Давос призова Киев да направи отстъпки в преговорите с Русия, да оцени ситуацията реалистично. И да започне преговорите колко може по-скоро, за да не се създаде доста сериозно напрежение, което може да има най-тежки последици за Европа и да я хвърли в хаос. Точно в този момент младият „петел“ по-добре да се вслуши в думите на мъдрия „ястреб“. Между другото, за дългите години почтеният старец не е изразявал симпатии на Русия, но винаги е мислил рационално.
Никой, обаче, не може да заповядва на Зеленски и неговите кукловоди от вурст. На Кисинджър и New York Times, която в статията си също призовава да се търсят компромиси, той припомня 1938 година и „тогавашния Мюнхен“. По-правилно би било да припомни за Мюнхен на партньорите си в Полша, които бленуват за украинските земи и не могат спокойно да спят поради лаврите на хитлериска Германия.
Екатерина Штукина/POOL/ТАСС
Украинизация на лебервурст
Като предвижда неизбежното си поражение, украинският президент Зеленски намери удобен изход от задънената улица: няма страна - няма проблем. Действията и изявленията му доказват, че сега той е готов да постави почти всичко на олтара на политическите си амбиции. Хората, градовете, икономиката - основното нещо, което все още остава в неговата държава. Това, което Русия се стреми със всички сили да запази, като унищожава с високоточни удари национализма, милитаризма и яростната вражда към всички, „които не скачат“ („москали“ – бел.ред.).
Условията на Зеленски за примирие са категорични до идиотизъм и по принцип неизпълними. Той изисква Донбас и Крим да бъдат отново украински, сякаш не познава волята на жителите им. Да се изтеглят всички войски от Донбас, оставяйки на украинската армия пълно пространство за репресии срещу народа. Тогава, може би, ще се споразумеят за нещо.
Ултиматумите звучат красиво само на хартия. Те обикновено се поставят от позицията на силата, а не от очевидната слабост. В момента на победа, а не на поражение. Трезво, не под психотропни лекарства.
Винаги, обаче, има тези, на които тази глупава, очевидно обречена реторика на един петел може да е изгодна. Подкрепи го германският колега на Зеленски – канцлерът на Германия Олаф Шолц, същият „обиден вурст“ (според думите на посланика на същата Украйна в Германия, който старателно замърсява главите на гражданите на приемащата държава). Притежателят на гордата титла на вурст заяви, че Германия няма да приеме „диктувания от Русия мирен договор“ и изрази солидарност с Украйна в това.
Защо Украйна на Шолц? Отговорът не е далеч. Полско-пруският съюз, който се бори да надуе ситуацията около Украйна и да тласне лудия Зеленски към все по-катастрофални изявления и действия, е много печеливш, ако Украйна като държава да не е на картата. А да има изоставени фабрики, полета, мини, стратегическо пространство и човешки ресурси. Спомням си, че някой е разсъждавал в края на 30-те години на миналия век на същия език и със същия жар. Известно е как приключи случаят.
Един от най-опитните политици в света, бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър в речта си в Давос призова Киев да направи отстъпки в преговорите с Русия, да оцени ситуацията реалистично. И да започне преговорите колко може по-скоро, за да не се създаде доста сериозно напрежение, което може да има най-тежки последици за Европа и да я хвърли в хаос. Точно в този момент младият „петел“ по-добре да се вслуши в думите на мъдрия „ястреб“. Между другото, за дългите години почтеният старец не е изразявал симпатии на Русия, но винаги е мислил рационално.
Никой, обаче, не може да заповядва на Зеленски и неговите кукловоди от вурст. На Кисинджър и New York Times, която в статията си също призовава да се търсят компромиси, той припомня 1938 година и „тогавашния Мюнхен“. По-правилно би било да припомни за Мюнхен на партньорите си в Полша, които бленуват за украинските земи и не могат спокойно да спят поради лаврите на хитлериска Германия.
Екатерина Штукина/POOL/ТАСС
