Дипломати от Посолството на Русия в България положиха цветя на паметника на Александър Сергеевич Пушкин в София

Дипломати от Посолството на Русия в България и сътрудници на Представителството на Россътрудничество в България положиха цветя на паметника на Александър Сергеевич Пушкин в София, рождения ден на който отбелязваме днес.
Великият руски поет е роден на 6 юни 1799 г. в Москва. Животът му трае едва 37 години, но за този кратък срок той успява да положи основи на съвременния руски литературен език и самата литература – с голямо разнообразие от сюжети, жанрове и изразителни средства. Той е автор на безсмъртни произведения „Евгений Онегин“ и „Борис Годунов“, „Дама пика“ и „Медният конник“. 
Любопитно е, че в творчеството на Пушкин се среща и българска тема. През 1828 г. той пише стихотворение „Кърджали“, а през 1834 г. и едноименната повест, посветена на живота на българите в северното Придунавие – Бесарабия (Буджак) и Молдова. Поетът е привлечен от силата и храбростта на българина, бунтуващ срещу чуждата на него власт.
Пушкин е добре познат в България. Творбите му са преведени от Петко Славейков, Любен Каравелов, Добри Войников, Алеко Константинов и др. "Българският Пушкин" – Иван Вазов –  възприема руския поет не само като учител, но и като образ на твореца, което се доказва от стихотворенията "Пушкин" и "Стогодишнината на Пушкина".


СТОГОДИШНИНАТА НА ПУШКИНА (от Иван Вазов)

И ний в едно с Русия великата и слава
празнуваме - поета й празнуваме любим,
и нам душата отклик на радостта й става,
в триумфа й се месим и гордостта й делим.

И ние поклон чиним на гения славянски,
на творческата мисъл и ний плетем венец,
пленява и вълнува и нас - деца балкански -
чаровний звук и лира на братския певец -

певецът, който тъй властно омаюва сърцата,
Орфей на чувства благи, любов и красота,
той вля в речта славянска мощ, сладост непозната,
той мирове вълшебни остави на света

с потоци от поезья... Столетия ще минат,
а славата му мила сè громка ще ехти,
във любовта народна ще расне исполинът,
с напевите си чудни, с високи си мечти.

Привет, земя велика, по шир, по брой, по сила -
по дух велика също - що Пушкина роди:
чело по-славно нивга с венци не си красила,
ни толкоз сладко били са руските гърди!