а 18 май 1877 г. в Плоещ на българското опълчение е дарено Самарското знаме

На 18 май 1877 г. в Плоещ на българското опълчение е дарено Самарското знаме. Специално с тази цел в лагера на руската войска от Русия пристигат граф Пьотр Алабин, но който принадлежи идеята, и Ефим Кожевников – кмет на града.

Думите на Алабин, изразяващи обичта и съпричастието на самарската общественост към поробена България, предизвикват голям възторг сред присъстващите: „Отдалеко през цялата руска земя знамето беше пренесено от нас за вас като живо доказателство за това, че то се дава не от кой да е кът на Русия, а от цялата руска земя. Вървете под закрилата на това знаме. Нека то бъде залог на любовта на Русия към вас. Нека пред това знаме, като пред лицето на възкръсналия бог, се разбягат вековните ваши врагове.Нека то бъде знамение за въдворяване във вашата многострадална страна завинаги: на мир, тишина и просвещение“.

Като израз на почит и признателност две години по-късно българските опълченци подаряват на гр. Самара икона на св. Иван Рилски с надпис: „Трета дружина от българското опълчение поднася тази икона на гр. Самара в знак на благодарност за изпратеното им знаме, под което тя възкреси бойната слава на българския народ във войната с турците за освобождението на своето Отечество през 1877/1878 г.”