За начало на дипломатическите отношения между Русия и България се смята 7 юли 1879 г. В историческите архиви няма формален акт за установяването на дипломатическите отношения между двете страни след Руско-турската война 1877-1878 г. и Освобождението на България от османско робство. Известно е обаче, че с Височайша заповед №11 от 13/25 септември 1878 г. на МВнР на Русия статският съветник А.П.Давидов е «назначен за дипломатически агент и генерален консул в България (18 август) и за отлична служба е произведен в действителен статски съветник (7 септември)».
 
През 1886 г. във връзка с Източната криза дипломатическите отношения между Русия и България са прекъснати. Възстановени са отново през 1896 г.

През 1915 г. по време на Първата световна война, в която България участва на страната на Тройния съюз, дипломатическите отношения са прекъснати отново.

Установените съгласно Брест-Литовския договор (от 3 март 1918 г.) дипломатически отношения фактически не се реализират, въпреки че ръководителят на специалната мисия на България С.Чапрашиков известно време се намира в РСФСР и успява да връчи акредитивните си писма на Я.М.Свердлов. На 13 ноември 1918 година съгласно решението на ВЦИК Брестският договор и всички спогодби, произтичащи от него, са анулирани.

Дипломатическите отношения между СССР и България са установени отново през 1934 г. на равнище мисии (с размяна на телеграми между министъра на външните работи на България и народния комисар на външните работи на СССР от 11 и 23 юли 1934г.).

На 5 септември 1944 г. във връзка с това, че по време на Втората световна война България е съюзник на фашистка Германия, правителството на СССР с нота уведомява българското правителство за прекъсване на дипломатическите отношения и обявяване на война.

Дипломатическите отношения са възстановени след размяната на писма между заместник председателя на Съюзната контролна комисия в България и председателя на Министерския съвет на България от 14 и 16 август 1945 г.

На 6 януари 1948 г. е постигнато споразумение за преобразуването на мисиите в посолства.

На 23 октомври 1991 г. в Москва е подписан Протокол за установяване на дипломатически отношения между РСФСР и България. Обаче споразуменията, произтичащи от Протокола, не получават развитие. Страните не си разменят дипломатически представителства, а интересите на Русия в България са представлявани от Посолството на СССР.

През декември 1991 г. Посолството на СССР е преобразувано в Посолство на Русия.
 
Руските дипломатически представители в България
 
1. Александр Петрович Давыдов - 1879-1880
2. Алексей Михайлович Кумани - 1880
3. Михаил Александрович Хитрово - 1881-1882
4. Александр Ионин* - 1883-1884
5. Александр Иванович Кояндер - 1884-1885
6. Николай Каульбарс* - 1886
7. Николай Валерьевич Чарыков - 1896-1897
8. Георгий Петрович Бахметев - 1897-1905
9. Андрей Николаевич Щеглов - 1906-1907
10. Дмитрий Константинович Курило-Сементовский - 1907-1911
11. Анатолий Васильевич Неклюдов - 1911-1913
12. Александр Александрович Савинский - 1914-1915
13. Федор Федорович Раскольников - 1934-1938
14. Анатолий Иосифович Лаврентьев - 1939-1940
15. Александр Андреевич Лаврищев - 1940-1944
16. Степан Павлович Кирсанов - 1945-1948
17. Михаил Федорович Бодров - 1948-1954
18. Юрий Кондратьевич Приходов - 1954-1960
19. Георгий Аполлинарьевич Денисов - 1960-1963
20. Николай Николаевич Органов - 1963-1967
21. Александр Михайлович Пузанов - 1967-1972
22. Владимир Николаевич Базовский - 1972-1979
23. Никита Павлович Толубеев - 1979-1983
24. Леонид Иванович Греков - 1983-1988
25. Виктор Васильевич Шарапов - 1988-1992
26. Александр Алексеевич Авдеев - 1992-1996
27. Леонид Владимирович Керестеджиянц - 1997-2000
28. Владимир Геннадиевич Титов - 2000-2004
29. Анатолий Викторович Потапов - 2004-2008
30. Юрий Николаевич Исаков - 2008-2016
31. Анатолий Анатольевич Макаров - 2016
 
------------------------------------------
* Ръководител е на специална мисия, но не е назначен като дипломатически агент или консул.